Астероиди с български имена - автор Чавдар Дуцов

Астероидът Ида и неговият спътник Дактилус Имената на видимите с просто око небесни обекти имат древен произход и са свързани с митологически персонажи, такива са имената на планетите. Други имат обозначения на животни, например някои съзвездия от зодиака. Най-ярките звезди понякога се идентифицират с термини, посочващи тяхното място в дадено съзвездие. Пример за това е звездата Deneb от съзвездие Лебед от араб. Озн. “опашката”. В класическата античност звездите се групират само на базата на на техните координати и приблизително към ІІ в. сл. Хр. те влизат в Sintassi на Птолемей. Първото им систематично означение става през 1603 г., когато Йохан Байер използва за своя небесен атлас Uranometria номенклатура, основаваща се на гръцката азбука. Няколко години по-късно в употреба навлиза телескопът. За кратко време ставя ясно, че при обозначаването на огромния брой наблюдаеми небесни обекти е невъзможно да се запази този критерий. В своя труд Historia Coelestis Britannica от 1675 г., Джон Флеймстид преименува основните звезди, намиращи се във вътрешната част на всяко съзвездие с числова последователност. Например Rigel наречена Beta-Orionis от Байер става 19-Orionis за Флеймстид. И така той успява да разриши този проблем. След създаването на звездните каталози започва изготвянето на каталози, в които се описват отделните мъглявини. Най-известният датира от 18 век. Негов автор е Чарлз Месие. Днес инициалите на неговото име се поставят преди номерата от 1 до 110 при обозначаването на едни от най- красивите астрономически обекти – мъглявините. Един век по-късно Jan Dreyer публикува списък на звездните купове и на мъглявините в New General Catalogue, който е последван от два основни (Index Catalogue), употребявани и до днес в небесните атласи със сигли NGC и IC последвани от числото, което имат в съответните списъци. И в него отново са преименувани откритите до този момент обекти. Например M1, Ракообразната мъглявина, взима сиглата NGC 1952. С откриването на телескопа настъпва настъпва прелом в науката астрономия. Вече става възможно да се различават отделни формации от Луната, а с успешното усъвършенстване на оптиката започват да се наблюдават особености от повърхността на отделните планети. С настъпването на ерата на космическите технологии, която започва през 1957 година със “Спутник 1”, посредством автоматичните сонди започва заснемането на хиляди образи с голяма резолюция на големите и малки небесни тела, обикалящи около Слънцето С годините неимоверно нараства количеството на вписаните имена на малките небесните обекти – астероидите и на практика става все по-трудно да се наложат точни правила за тяхното обозначаване. Астероиди През 1993 г. е изстреляна изследователската сонда Галилей. При щателен анализ на получените изображения, учените установяват наличието на малък спътник, обикалящ по орбита около астероида 243 Ида. Това от своя страна води до разширяването на вече усложнената номерология в този сектор и поставя нови, още по сложни задачи пред астрономите. И така обозначаването 1993 Ida 1, на което те се спират, посочва годината на откриването, името на астероида и номера, съответстващ на реда на идентификация. Впоследствие спътникът е наречен Дактилус, един от магьосниците-ковачи, произлязъл от праха, който нимфата Анхиала посипва в родната пещера на Зевс, намираща се на планината Ида, на о. Крит. рбитър в този деликатен сектор е Международният астрономически съюз (IAU). Неговото учредяване става през 1919 г. в гр. Брюксел. Една от задачите, които той си поставя, е да рационализира астрономическата номенклатура. Представителните функции на асоциацията за дълъг период от време са поети от Генералната Асамблея и настоящия Изпълнителен комитет, докато ръководните дейности се координират от Секретарията към Института по Астрофизика в Париж. Астероиди Working Group for Planetary System Nomenclature (WGPSN), уточнява как да се наименуват планетите, сателитите и техните повърхностни характеристики, докато Small Bodies Names Committee (SBNC) се занимава с временните и окончателните наименования на малките тела с помощта на Central Bureau for Astronomical Telegrams (CBAT) за кометите и Minor Planet Center (MPC), намиращ се в Университета Харвард САЩ за астероидите. Астероидите или както още ги наричаме малки планети са открити през ХІХ в. Първият астероид, един от многобройните обекти намиращи се между Марс и Юпитер е открит в новогодишната нощ на 1801 година от Джузепе Пиаци. Считайки, че открива липсващата по правилото на Тициус-Боде планета, между орбитите на Марс и Юпитер, той предлага тя да бъде наречена на богинята Церера. Церера е латинското съответствие на гръцката богиня на земеделието и на плодната земя Деметра, дъщеря на Сатурн и Опс /или Рея/. Майката е на земните божества. Култът й в Рим датира около V в. пр. Хр. През последвалите 67 години броят на известните “малки планети” достига до 100, а през 1890 г. тази цифра се утроява. Survey, който е включен в програмата Spacewatch Near Earth Asteroid, за периода между 1992 и 1995 г. за тази част от небето, около еклиптиката идентифицира повече от 60 000 обекта с магнитут до 21. Днес само една десета от тях имат имена. Групата астероиди например, предхождащи и следващи планетата Юпитер по на (60º) в нейната орбита около Слънцето, в т.н. либрационни точки общо се наричат Троянци. През 1772 г. италианският математик Джузепе Луиджи Лагранж, който прекарва по голямата част от живота си във Франция изказва предположение за тяхното съществуване. Те се намират на 60 градуса ъглово разстояние от планетата и носят имена, взети от епическата поема “Илиада”, като Ахил, Хектор, Приам и т.н. Какви са правилата, приети от МАС за означаване и наименование на новооткритите астероиди? Новооткритите астероиди получават временни означения, които се базират на датата на тяхното откриване. Тази система е в сила от 1925 г. Първите 4 букви означават годината на тяхното откриване. Те са последвани от буква, която посочва в коя част от месеца е открит астероида. За целта е изготвена посочената по-долу таблица: A Jan. 1-15 B Jan. 16-31 C Feb. 1-15 D Feb. 16-29 E Mar. 1-15 F Mar. 16-31 G Apr. 1-15 H Apr. 16-30 J May 1-15 K May 16-31 L June 1-15 M June 16-30 N July 1-15 O July 16-31 P Aug. 1-15 Q Aug. 16-31 R Sept.1-15 S Sept. 16-30 T Oct. 1-15 U Oct. 16-31 V Nov. 1-15 W Nov. 16-30 X Dec. 1-15 Y Dec. 16-31 Например A посочва периода от 1-15 януари, B 16-31 януари, C 1-15 февруари и т.н. Буквата I е прескочена (преминава се от H нa J), а буквата Z не се употребява. С друга главна буква /Изпуска се винаги I , но вече се зачита Z), до 15 дни след приемането на първата буква се посочва реда на откриването. Съотношението на буквите и реда на откриване е посочен в следната таблица: A = 1st B = 2nd C = 3rd D = 4th E = 5th F = 6th G = 7th H = 8th J = 9th K = 10th L = 11th M = 12th N = 13th O = 14th P = 15th Q = 16th R = 17th S = 18th T = 19th U = 20th V = 21st W = 22nd X = 23rd Y = 24th Z = 25th С помощта на тази система в средата на считания месец могат да се опишат до 25 нови астероиди. Ако броят на откритите тела е по –голям от 25 се започва отначало, като се посочва втора буква, към която се прибавя цифров индекс. Поставя се 1, ако се отнася за следващите, следва 2 и т.н. Тези предварителни означения се дават от Центъра за малки планети, намиращ се в Кембридж, САЩ. Когато орбитата е изчислена достатъчно точно, астероидът получава постоянен номер и може да бъде наименуван. Право да предложи име има само откривателят./Например 243 Ida/. Предложението трябва да е придружено от кратка мотивация. Изборът не трябва да има обиден характер или да наподобява твърде много на вече съществуващо име. Предложението се изпраща на членовете на Small Bodies Names Committee, където при липса на възражения се одобрява. Предложенията стават официални само след публикуването им в БЮЛЕТИНА Minor Planet Circular.[ Center]. Съществува правило, при което имена свързани с политически, религиозни, военни лица или събития се приемат след изминаването на един век от смъртта на лицето или датата на отминалите вече събития за които се отнасят. Даването на имена в чест на обществени лица, които принадлежат към различни категории са възможни само след три години от тяхната кончина. Изключение е правено само за някои астронавти и отделни личности, с признания за изключителни заслуги в полза на астрономическите науки. Например. Първото признание за дейността на българските учени проф. Шкодров и ст. н.с. Иванова получават от американските си колеги, които наричат с техните имена астероидите 4364 Shkodrov, и 4365 IVANOVA. С построяването на Националната астрономическа обсерватория - Рожен, под вещото ръководство на проф. Шкодров и ст.н.с. Иванова започват редовни наблюдения за изучаване на телата от Слънчевата система. От групата, която те ръководят и с тяхно участие са открити над 100 малки планети, повечето от които по предложение на откривателите носят български имена: Джон Атанасов, Пловдив, Шумен, Климент Охридски, Димитров, Багряна, Блага Димитрова, Юхновски (Председател на БАН), Гергана, а един е наречен Аристотел. Част от „нашите“ астероиди имат само постоянни номера и се очаква наименуването им от откривателите. Ще се спра по-подробно само на някои от тях. (3860) 1986 РМ 4 Пловдив. Открит е през 1986 г. на 8 август от Е. В. Елст и Виолета Иванова в Националната обсерватория “Рожен”. Наречен е на гр. Пловдив. Градът е с богата история. Тракийското му име е Пулпудева. В неговото развитие могат да се проследят два периода. До и след Филип ІІ Македонски. През 30-41 г. пр.н.е. македонският цар преустройва старото тракийско селище, настанява там гарнизон и дава името си на града. Поради наличието на три скалисти хълма през римската епоха градът е познат като Тримонциум /Трихълмие/. Шумен стана вторият български град след Пловдив, който има "свое" небесно тяло, В официалните документи за наименованието на астероида е записано, че той е наречен на името на стар културен център. Астероидът "Шумен" се движи между орбитите на Марс и Юпитер и е открит от проф. Шкодров и д-р Иванова от БАН през 1988 г., но едва в началото на тази година името е одобрено от Международния астрономически съюз и от Центъра за планетарни изследвания в Аризона, САЩ. Двамата учени решават да нарекат небесното тяло на името на Шумен в знак на благодарност и уважение към града с многовековна и богата история. Нека не забравяме, че проф. Шкодров е дългогодишен преподавател и Ректор на Университета “Епископ Константин Преславски” – Шумен. Носител е и на званието “Доктор Хонорис кауза” на Шуменския Университет. Д-р Иванова е родена в близкия град Плиска и е учила в детските си години в гр. Шумен. (3903) 1987 SV 2 Климент Охридски. Открит е на 20 септември 1987 г. от Е. В. Елст, В. Г. Шкодров и В. Г. Иванова в Рожен. В сборника с имената на астероидите на Майнър Планет е записано, че астероидът е наречен в чест на Климен Охридски 840-916 г., един от първите български философи, ученик на Светите братя Кирил и Методи. Астероидът носи неговото име по случай 100 годишнината на Софийския университет “Климент Охридски”. Някои от астероидите с български имена са открити от чуждестранни астрономи още преди откриването на Националната обсерватория на Рожен. Например: (2575) 1970 PL България. Открит е на 4 август 1970 г. от Т. М. Смирнова. Носи името на Република България. (2206) 1976 G Габрово. Малката планета Габрово стана на 30 години. Тя е открита в нощта на 1 април 1976 г. от руския астроном Николай Черних. Името й е свързано с датата на нейното откриване, а именно 1 април – Ден на лъжата. Този наш град е известен със своите шеги и весели анекдоти. Пет години по-късно Международният център за малки планети в САЩ официално утвърждава планета Габрово. Тя е включена в списъка на Слънчевата система с пореден номер 2206. Планетата е огромен скален къс с продълговата форма с диаметър от 10 до 15 километра. Една обиколка на този астероид е равна на пет земни години и три месеца. До планетата може да се стигне за около три години. През 1981 г. Община Габрово заяви, че първият човек, който ще стъпи на габровската планета, ще бъде неин почетен гражданин. (2530) 1978 NC3 Шипка. Открит е на 3 юли 1978 г. от Л. И. Ченых. Наречен е на едно от най-значимите исторически места за нашия народ. На този връх българските опълченци заедно с руската армия през паметната 1877 г. рамо до рамо се сражават с многобройната редовна турска войска и успяват да удържат победа. Част от астероидите, открити от нашите астрономи, носят чужди имена. 4486) 1987 SB Митра. Астероидът Митра е открит през 1987 г. от проф. Владимир Шкодров и ст. н. с. Виолета Иванова. На 14 август 2000 г. той се намира най-близо до планетата ни – на 7 милиона км, или на 0,47 астрономически единици. Астероидът Митра е с диаметър 10 км, но няма опасност от сблъсък. Според проф. Шкодров експлозия на астероид с диаметър само 50 метра близо до земната повърхност има ефект на ядрено оръжие с мощност 10 мегатона. Името на този астероид е подбрано доста сполучливо от нашите учени. Кой е Митра? Митра е древно иранско божество, което включва в култа през римската епоха много и различни религиозни представи – семитски, малоазийски, елино-римски и тракийски. От бог на светлината Митра става непобедимият бог Слънце/Сол инвиктус Митра/. За разлика от другите източни култове митраизмът намира благоприятна среда за разпространение в тракийските провинции и прониква дори там, където липсват каквито и да са други данни за религиозния живот. От тракийските земи са известни над стотина паметници, от които около една трета са с надписи главно на латински език. В релефната и в кръглата скулптура Митра се изобразява като младеж с фригийка шапка, който убива с нож притиснат под коляното му повален бик, заобиколен от двама дадофори /факлоносци/. Проникването на култа се осъществява чрез набора на траки за римските легиони от ІІ в. насетне. Аристотел. Името дадено на астероида не е случайно. То е свързано с интересите на проф. Шкодров в една друга област, а именно - история на астрономията и физиката. Аристотел е роден през 384 г. в Стагирит. Диоген Лаерций ни съобщава за 146 произведения на философа. Към натурфилософските му съчинения е включен и трактатът му “За небето”. Проф. Шкодров проследява влиянието на научните концепции на Аристотел за природата върху основните дефиниции, които лежат в основите на съвременната наука, както и развитието на тези идеи в нютоновата и лагранжовата механика и приносът на А. Поанкаре за съвременното обобщение на механиката. Голям е приносът на нашите астрономи в проследяването и изучаването на малките тела в Слънчевата система. Трябва да се отбележи и тяхното участие в редица международни програми и най-вече в INAS - първата международна програма за търсене на астероиди, застрашаващи Земята, която се провеждаше от 3 обсерватории в света: Паломарската - САЩ, Рожен и Кот д’Азур – Франция. Всички ние се гордеем с това, че благодарение на неуморния труд на нашите астрономи, някъде там в далечния Космос се носят малки тела носещи български имена в прослава на видни български личности, исторически и културни места. Използвана литература: 1. Голев В., Астрономия 11 кл., Учебно помагало. С, 2004 2. Иванова В., ИА при БАН, Статия по случай 70 годишнина на проф. Шкодров, 2000 3. Кратка енциклопедия на Тракийска древност, София, 1993 4. Шкодров Вл., Малки планети в Слънчевата система, С,1973 5. Catalog of Minor planet names