FANDOM


Мека ал-мукаррама или само Мека (на арабски: مكة المكرمة, Макка ал-мукаррама) е свещен мюсюлмански град в Саудитска Арабия. Населението му е 1 700 000 жители според преброяването през 2007 г. Стотици хиляди мюсюлмани отиват в Мека всяка година. Най-важният обект в града е храмът Кааба, смятан от мюсюлманите за първия храм на земята. Той се намира в двора на Масджид ал-Харам (Свещената джамия), наричана още Голямата джамия и в него е вграден Черният камък. Всеки мюсюлманин е длъжен поне веднъж в живота си, ако има физическата и финансова възможност, да посети свещената джамия на Аллах в Мека — това е ежегодният Хадж. Ислямът има няколко свещени града — Мека, Медина и Йерусалим, но най-свято е родното място на Мохамед, мястото, където идва Ислямът като религия. Пророкът се преселва (хиджра) от там и се премества в Медина през 622 година. Както и в Медина, в Мека могат да влизат само мюсюлмани. Градът е известен и с това, че мюсюлманите се кланят пред Аллах винаги в посока към Кааба в Мека. Поради големите маси поклонници, които посещават града всяка година, името му е станало нарицателно за място, към което се стремят и събират мнВъзможно е Птолемей да е споменал Мека под името Макораба през 2 век.[2] Археолозите на са открили по-ранни надписи и споменавания относно Мека, въпреки че съседните градове и кралства са добре документирани. Към 5 век Кааба е място за почитане на арабските езически божества. Най-важното божество в Мека било Хубал, което е издигнато по нареждане на Курейшите и остава в Кааба до 7 век.[3][4] През 5 век Курейшите превземат Мека и стават изкусни търговци. През 6 век те се включват в доходната търговия с подправки, след като войни на други места изместват пътя на подправките през Арабския полуостров. През 575 година Сасанидското царство се притича на помощ на Мека и спасява града от нападение на Царство Аксум, водено от своя християнски лидер Абраха. Арабските племена помолили персийския крал Хосров I Ануширван за помощ и той пристигнал в Мека с пехота и флота от кораби. Персийската намеса попречили на християнството да се разпространи в региона на Мека и Мохамед, който тогава бил на 6 години, и съгражданите му „не израснали под кръста“.[5] Към средата на 6 век в северна Арабия съществуват три големи града - всичките по крайбрежието на Червено море в обитаемата зона между морето и пустинята. В тази област, известна като Хиджаз, са разположени и трите града, като и трите се формират около оазиси, където е налична вода. В центъра на Хиджаз се намира Ясриб, по-късно преименуван на Медина (от „Мадинатун Наби“ - „Града на Пророка“). На 250 км южно от Ясриб се намира планинският град Таиф, северозападно от който се намира Мека. Въпреки че земята около Мека е напълно безплодна, той е най-богатият от трите града благодарение на обилието от вода, бликащо от извора Замзам и разположението му на основните кервански маршрути.[6] Оскъдните ресурси водят до постоянни пререкания и войни между арабските племена, но веднъж в годината те обявяват примирие и се стичат в мека на ежегодното поклонение. До 7 век целта на пътуването е да се принесат жертви на божествата и да се пие вода от извора Замзам. Но освен това, тогава се отсъждат споровете, изглаждат се различията и се търгува на Меканския панаир. Тези ежегодни събития дават на племената чувство за обща идентичност и поставят Мека във фокуса на Арабския полуостров.[7] Камилските кервани, които според традицията са измислени от прадядото на Мохамед, са основен фактор за развитата икономика на Мека. Подписани са мирни договори с местните номадски племена, които доставят стоки като кожа, жива стока и метали от местните планини, които меканците продават в Сирия и Ирак.[8] Изворният материал показва, че през Мека е възможно да са преминавали стоки и от други континенти. Стоки от Африка и Далечния Изток минавали от тук на път за Сирия, включително подправки, кожи, лекарства, дрехи и роби, а при препродаването им меканските търговци получавали пари, оръжия, зърно и вино, които на свой ред доставяли из останалата част на Арабия. Меканските първенци подписали мирни споразумения както с Византийската империя, така и с бедуините и се споразумели за безопасното преминава на керваните им и правото на паша и водопой. По този начин Мека става център на един вид конфедерация на арабските племена - факт, който отчасти се дължи на западането на другите регионални сили.[7]

Community content is available under CC-BY-SA unless otherwise noted.