АСТРОУИКИ
Register
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 18: Ред 18:
 
[[Картинка:Nebe.jpg|left|thumb|330px]]
 
[[Картинка:Nebe.jpg|left|thumb|330px]]
 
Картинка: Слънцето е ниско през зимата, малко по-високо през пролетта и есента и на максималната си височина през лятото. Този чертеж е валиден за северната небесна полусфера. За южната полусфера основните точки се преобръщат Луната е високо през зимата и по-ниско през пролетта и есента и на своята минимална височина през лятото.
 
Картинка: Слънцето е ниско през зимата, малко по-високо през пролетта и есента и на максималната си височина през лятото. Този чертеж е валиден за северната небесна полусфера. За южната полусфера основните точки се преобръщат Луната е високо през зимата и по-ниско през пролетта и есента и на своята минимална височина през лятото.
  +
[[category: Първи стъпки в астрономията]]

Версия от 17:57, 20 юни 2008


Астрономите определят небето, което ние наблюдаваме от Земята като една “небесна сфера”. Тя може да бъде видяна като голяма празна топка. Представете си тази огромна топка, а в нейния център се намира нашата планета Земя. Звездите пък са разположени по нейната вътрешна повърхност. Докато Земята се върти на нас ни изглежда, че звездите минават като на парад. Наблюдателят може да види само една част от небето, в зависимост от мястото, на което той се намира. Небето, което може да се наблюдава от Северния полюс е напълно различно от небето, което се наблюдава от Южния полюс. Наблюдател, който се намира в северното полукълбо, може да съзерцава цялата северна небесна сфера и част от южната. Колкото по на юг се премества наблюдателят, толкова по-вече, частта от южната небесна сфера, която може да наблюдава се увеличава. И обратното. Колкото по на север от екватора се измества наблюдателят толкова по-малка част от южната небесна сфера ще бъде видна за него.|На практика, когато наблюдателят застане на екватора, ще може да се любува на цялата небесна сфера, от тази част на земното кълбо, в която той се намира


Sfera celeste 1-anteprima

Картинка: Небесната сфера, видяна от външната част. Земята се върти от Запад на Изток вътре в сферата. Например на ширината на София звездите намиращи се до 42,5 гр. на Северния небесен полюс никога не минават под хоризонта, а звездите до 42 гр на Южния небесен полюс никога не изгряват над хоризонта.


Нощем ни се струва че небесната шир се измества бавно от Изток на Запад. Това се дължи на ротацията на Земята. На Северния полюс изглежда, че небето си движи по посока противоположна на часовниковата стрелка, като едно голямо колело, в което оста е директно фиксирана в Зенита. На Южния полюс изглежда, че небесната шир се движи по посока на часовниковата стрелка. За наблюдател, който се намира между единия от двата полюса и екватора оста е на половината на хоризонта 45 гр Звездите под 45 гр от оста остават видими през цялата нощ. Небесните тела на повече от 45 гр от оста залязват и изгряват. Небесните тела, които са близо до центъра на гигантското колело изглежда, че се движат по бавно от по-отдалечените звезди. Всички обаче се движат със една и съща ъглова скорост около 360 гр. За 24 часа.


Nebe

Картинка: Слънцето е ниско през зимата, малко по-високо през пролетта и есента и на максималната си височина през лятото. Този чертеж е валиден за северната небесна полусфера. За южната полусфера основните точки се преобръщат Луната е високо през зимата и по-ниско през пролетта и есента и на своята минимална височина през лятото.