Властелинът на пръстените.
Преди тридесет години много се впечатлявах от наблюденията на Сатурн с 5 см. За мен този телескоп бе едно малко бижу. Да си призная не се виждаше нищо друго освен един глобус без каквито и да е особености и само един пръстен. Дори и с увеличение 120 / най- голямата възможност на апарата/ образът на Сатурн беше така възхитителен, че оставах без дъх. Представлението бе наистина зашеметяващо, особено в моментите на максимална инклинация на пръстените, когато те са разгънати. Вследствие на факта, че оста на ротация на Сатурн е наклонена върху еклиптиката /малко повече от нашата, 26 гр. 44 мин./, и че пръстените лежат върху екваториалната част на планетна, по време на сатурновата година от Земята ги виждаме все по-малко наклонени. Така всяка полуорбита виждаме пръстените срязани, както се случи през 1980 и 1995 г. или напълно разгънати. Когато пък видим добре северния сноб на пръстените, планетата е в своята минимална деклинация /както се случи към 1980 г./ Тогава го наблюдавахме много лошо. На всеки 29,5 години могат да се видят добре пръстените отворени от северния сноп, както се случи през годините от 1971 и 1973, също и през 2003 година.
Следователно тези години телескопите ни показваха Сатурн в най-добрата му форма. Може би не веднага, но с повечко търпение нашите читатели би трябвало да забележат Дивизията Касини, малък тъмен сноб, който разделя външния пръстен от вътрешния. При по-внимателно наблюдение с114 мм може да се види лента от облаци върху планетарния глобус. Даже и в този случай трябва да се опитате да наблюдавате с телескоп на максимална височина над хоризонта над пасажа в меридиана. Сатурн също има своите спътници, но голямата дистанция от Слънцето не позволява наблюдението им през малък инструмент. Титан, по размери е вторият спътник от Слънчевата система след Ганимед Име на препратка/5150 км в диаметър/, яркостта му е с магнитут 8,3. Той не се отдалечава никога от планетата на повече от десет сатурнови диаметъра . 114 мм би трябвало да позволи да видите без трудности също и Рея с магнитут 9,7 и 158 км в диаметър, който остава много по-близо до Сатурн, не отстои никога на повече от четири диаметъра. Ако някой от вас успее да види Тети и Дион /с магнитути респективно 20,2 и 10,4 /, бих го поздравил за оптическите данни на телескопа и за неговия орлов поглед най-вече за това, че те винаги остават много по-близко до Сатурн и ефектът на осветяване е голям. Ако имате съмнения във връзка с наблюденията на двете планети и техните спътници, както и на други небесни обекти, нашият Алманах за 2006 г. ще ви даде ден за ден точната им позиция.
Ч.ДУЦОВ