Как да наблюдаваме Юпитер

Юпитер и четирите му най-големи спътника: Ганимет, Калисто, Йо, Европа Този месец /Януари/ е благоприятен за провеждането на наблюдения на двете най-красиви планети Юпитер и Сатурн. За тези от вас, които се чудят, коя е планетата Сатурн, ще припомним, че близостта на яркия Юпитер, които кулминира към 19 часа може да им послужи за Пътеводител. Сатурн е тази ярка “звезда”/най-ярка от която и да е друга в зимното небе, като изключим Сириус/, която е разположена на петнадесетина градуса на изток от Юпитер / и кулминира респективно един час след него/. Когато за пръв път започнах да наблюдавам небето, си спомням, че двете планети бяха антиподи. През есента-зимата на 1971 година Сатурн беше в подобна позиция: Юпитер беше по-ниско на минимална деклинация/-23 гр./ Наблюдавах го за първи път с моя рефрактор от 5 см, на 15 февруари 1972 г- в 6 часа и 12 мин., два часа и половина преди пасажа на меридиана, той беше наистина много ниско /13 гр. Ми съобщават днес могъщите информационни средства/, за да мога да забележа някоя негова особеност. Но вече на 3 март на височина от 17 гр. Беше възможно да установя двете ленти от облаци / както много от вас знаят от Юпитер и Сатурн не забелязваме повърността, а само външната атмосфера. В последвалите години, когато планетата бе на нужните височини, лентите изглеждаха видимо много по-изчистени но повече от това, което видях с 5 см не успях никога да видя. Кралят и неговия кортеж. С 114 мм се вижда без съмнение повече, най-вече имайки предвид че планетата кулминира в този период на много подходяща височина. Читателят не може да си представи дори как варират възможностите на отделния телескоп в зависимост от височината на дадената планета над хоризонта. Можем да кажем, че един телескоп със средни размери /20-30 см/, насочен към планета с максимална деклинация /приблизително 30 гр./ се виждат средно подробности три пъти по-фини в сравнение с деклинация/приблизително – 23 гр./; с малък телескоп съотношението е приблизително 1:2. Наблюдавайки неговия пасаж в меридиана и изчаквайки серия от хубав seeing /образи, които да не са повлияни от атмосферната турболенция/ могат много ясно да се видят три или четири ленти от облаци. В първите две може да се наблюдават някои особености. Не всеки ще успее да улови всичко това. Наблюденията на планетата изисква определена подготовка. Обикновено са необходими няколко минути, в най добрия случай десетина, за да могат се забележат и най-фините детайли. За тази цел се употребява добро увеличение, като не се надхвърля 200 х, защото инструментът няма да ги издържи: с фокал от 900 мм, следователно по-добър е окулярът от 5 мм в сравнение с този от 4, но още по-добър е този от 6 и от 7 мм. Увеличавайки твърде много образа ще се получи осветяване и е по-трудно за наблюдение. Трябва освен това да се научим да не затваряме другото око, когато наблюдаваме: и двете очи трябва да са отворени за да се намали мускулното напрежение и да може да се наблюдава по с по-голямо удобство и да сте по-отпуснати; от време на време трябва да си починете, като откъснете поглед от окуляра и се поогледате наоколо. Не ви е достатъчна една вечер, наблюденията трябва да продължат няколко дни дори седмици и тогава сами ще се уверите , че всеки път виждате все по нови и нови особености, дори и най-незабележимите на пръв поглед. Съвсем скоро ще установите, че движението на детайлите от повърхността, най-вече на Голямото червено петно, което в действителност е всеки друг цвят, но не и червено - обикновено се появява като наситено жълто. Както повечето знаят Червеното петно е вид голям / два пъти по-голям от Земята/ тропичен циклон, който “плава” в атмосферата на Юпитер. Ние го виждаме да се измества. Това става във връзка с бързата ротация на Юпитер, който се завъртва за по малко от 10 часа; всяка атмосферна юпитерианска особеност остава видна за по-малко от три часа /за пет часа е зад планетата и за още два твърде сплескана от перспективата за да бъде уловена с телескопа/. Голяма е емоцията да се опитате да забележите при над половин милиарда километри разстояние е мъничък инструмент ротацията на един друг свят! Но един още по-голям спектакъл ни предлагат “танците” на основните спътници на Юпитер открити от Галилей през 1610 година около планетата. Тези четири обекта са така брилянтни, че макар и на далечно разстояние от Юпитер, благодарение на неговата светлина са видни дори и с невъоръжено око. Тъй като осветеностите са доста различни не би трябвало да ви затрудни след няколко нощи на наблюдение да се научите да ги разпознавате един по едни. Гатимед е най-големият /5268 км в диаметър/ и е най-ярък /с манитут от 4,6/; отдалечава се от Юпитер на седем диаметъра на планетата. Калисто е този, който се отдалечава най много - до 13 диаметъра, но е също и най-слаб /с магнитуд 5,6 и диаметър от 4806 км/. Йо е най-близък /не се отдалечава никога на повече от 2,5 диаметър от Юпитер/, има диаметър равен на 3642 км /голям е колкото Луната/ и е с магнитут 5,0 Последно Европа е най-малкия спътник на планетата /3130 км/ и е с магнитут 5,3 Този спътник не се отдалечава никога на повече от четири “юпитериаснки” диаметъра.