Енцелад опръска Cassini с течност
На 12 март 2008 г. сондата Cassini прелетя над Енцелад, спътника на Сатурн, на пределно малката височина от 48 km, като премина през потоци от течност, изригващи от него в космическото пространство. Траекторията на полета бе пресметната така, че сондата да премине през потоците вода, които се плискат от спътника право в Космоса. При преминаването през струите на гейзерите сондата се намираше на по-малко от 200 km от повърхността на загадъчния спътник. Той премина през водните гейзери на височина 195 km със скорост 51 500 km/h. Уникалният експеримент ще позволи непосредствено, с помощта на бордовия детектор на микрочастици, да се изучи химичния състав на течността, изхвърляна от недрата на спътника, а също и плътността, размера и скоростта на микрочастиците и газовите потоци. И ще помогнат да се отговори на въпроса има ли под леда на този спътник на Сатурн воден океан и съществуват ли в него органични съединения. Гейзерите се изхвърлят от разломи в района на южния полюс на Енцелад. В частност, експериментът може да позволи да се получи отговор на въпроса за наличието във водата на Енцелад и на амоняк. Водният разтвор на амоняка замръзва при съществено по-ниски температури от обикновената вода. Наличието или отсъствието на амоняк във водата на Енцелад ще позволи да се уточни модела за хипотетичните резервоари, в които течната субстанция се намира на загадъчния спътник на Сатурн. Прякото изследване на гейзерите не е единственият извод от уникалното прелитане близо до Енцелад. На получените с камерите на сондата Cassini изображения с разделителна способност до 176 m/пиксел, се вижда повърхността на спътника, на която има трудно обясними детайли. Новите снимки на повърхността на космическото тяло показаха, че северното му полукълбо е значително по-старо от южното и изпъстрено с кратери. По думите на Каролин Порко от Космическия институт в Болдър, щата Колорадо, следващата важна стъпка в изучаването на Енцелад ще е получаването на детайлни снимки на разломите, от които се изхвърля течността. Така, върху осеяната с кратери повърхност на Енцелад, има две образувания, чиято морфология не е напълно понятна. Редица кратери, в частнос - най-големите на Енцелад кратери Али Баба и Аладин - имат в централната си област възвишения, чиято природа не е напълно понятна. Вероятно, образуването на последните по някакъв начин е свързано с някакви тектонични процеси на Енцелад. T