Джайнизмът е учение, което се заражда през VІІ –V в и спада към религиите в Индия. Както и другите неортодоксални религиозни учения, джайнизмът според И.Костов, един от големите познавачи на източните религии, спада към т.нар. НАСТИКА. Тоест към системите, които отричат авторитета на Ведите и на ведийската литература, а така също се обявяват и против ведийския ритуал. Ето накратко някои от основните положения, които го сближават индуизма и будизма. Те са систематизирани от учения на базата на убедеността на джайните, а именно:1/ В безпрекословността на закона за кармата. 2/ В принципа на прераждането /самсара/ и 3/ В идеала на мокша/нирвана/ като единствена достойна цел на човешкото
Към онтологичните вярвания спада едно от основните учения на джайните, непосредствено свързано с представите им за тиртханкарите, е това за цикличността на времето, представено във вид на колело с дванадесет спици, разделено съответно на дванадесет части и което постепенно се завърта. За тях светът е без начало и без край и годините, с които се измерва неговото развитие са неизчислими. В своите съчинения „Световни религии” И. Костов се спира върху догматиката на Джайнизма, в основата на която лежи представата за две не създадени, вечно съществуващи категории, към първата се отнася „А-ДИВА” „Неживо, не действено начало” и „ДЖИВА” /букв. Душа/ - активността , движението, действието.
Към А-ДЖИВА спадат петте неживи субстанции: пудгала/материята/, кала /времето/ и акша /пространството. И още Драхма, условието за съществуване на движението, за разлика от а-драхма, което представлява условието за абсолютния покой. И двете съществуват открай време без начало и без край. Всичко в този свят произлиза от вечната им борба. Те заедно с кала и акша се обединяват в т.нар. Безформен свят, тъй като не могат да бъдат изразени предметно. Тяхна противоположност е светът на явленията, които се възприемат чрез сетивата, чиято основа е материята. Тя се дели на четири основни елемента: земя, вода, огън, въздух, които пък от своя страна са съставени от безкрайно малки частици – атоми /ану/, поради което не могат да бъдат опознати чрез сетивата.
Основателят на джайнизма се нарича Вардхамана, но е по-известен с името Махавира /от санскр. Велик герой/, което ме се дава от неговите последователи и с което е по –известен. Наричали са го също така и „Джина”, тоест „победител”, откъдето идва името на цялата религиозна система. Животът му е добре известен от джайнистките хроники. Той се ражда в семейство на кшатрия от областта раджа през 599 г. Пр. Хр. Според традицията, на 28 години напуска дома на баща си , като оставя жена си и дъщеря си, за да се отдаде на аскеза, на 40-годишна възраст постига Истината. През втората година на своя аскетичен живот той отива в гр. Наланда, при главата на адживиките, Госала. Според джайнистките съчинения бил негов ученик в течение на шест години след което се разделят. След като скъсва с адживикизма, той основал своя община с обособено вече учение. Умира през 527 г. Пр. Хр., като оставя широк кръг от последователи.