Митът за Плутон

Отвличането на Персефона Плутон /от стр. гр. “богатият”/ - богът на подземния свят и на земните недра, където са находищата на скъпоценните материали, именуван още Аид /”Невидимият”/, Хадес, лат. Дит, Оркус. Син на Кронос и Рея, брат на Зевс, Посейдон и Деметра, съпруг на нейната дъщеря Персефона, богинята на плодородието и пролетния цъфтеж на природата. Тя е и царица на подземния свят и на сенките на мъртвите. Когато веднъж беряла цветя на една ливада, из земята изскочил Плутон, царят на подземния мрак. От пръв поглед той се влюбил в прекрасната девойка и я отвел на огнената си колесница в своето царство. Горката Деметра се втурнала да търси дъщеря си с два факела в ръце, които запалила от вулкана на планината Етна. Търсила я девет дни и девет нощи и едва на десетия ден научила от Хелиос-Слънцето, кой е похитил красавицата. Обезумяла от скръб, тя се оттеглила от Олимп и изоставила земята, строшила ралата на земеделците и докарала болести по нивите и стадата. Плодородието изчезнало, явил се глад. За да спаси посевите, Зевс склонил Плутон да върне Персефона при уговорка да не е яла нищо в подземното царство. Но понеже тя вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността в брака /видял я Асклаф/, не могла да се освободи напълно от подземния владетел. Зевс и Деметра се споразумели тя да прекарва едната половина от годината в дома на Плутон – тогава на земята настъпва студ и мраз, а през останалото време да остава при майка си на земята – тогава Деметра преливала от щастие и радостна дарявала земята с благодат. Природата се събуждала и всичко започвало да цъфти и зрее. Персефона има двойнствен характер и затова в изкуството я изобразявали като богиня на подземното царство заедно с Плутон с факел и ли жезъл в едната ръка, с наров плод и нарцис в другата, с диадема на главата, а като богиня на плодородието – с класове, беряща цветя. В чест на двете богини, Деметра и Персефона, между които съществувала вътрешна връзка, атиняните празнували елевсиниите. Култа на Персефона гръците от Южна Италия и Сицилия пренесли в Рим. Там всички нейни митове били отнесени към римската Прозерпина, като смесили с нея прастарото божество на плодородието Либера, женското съответвие на Либер. Култът на Прозерпина и Плутон е засвидетелсван в надписи също от с. Гиген, Плевенско, и от Никопол. С епитета “подземен Зевс” Плутон приема и съди в Тартара душите на покойниците. Изображението му е сечено и върху антични монети от днешните български земи. Неговият атрибут, рогът на изобилието се среща върху някои оброчни плочки на Тракийския конник, което показва известно смесване на двете божества.